Йоаким Вернер - Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат / Погребальная находка из Малой Перешчепины и Кубрат - хан на българите [1988, PDF, BGR]

Името на проф. д-р Йоахим Вернер е добре известно на българските археолози и историци, но е почти непознато на ПJирокия читателски кръг. Това е така, заll]ото той отрано се специализира тясно в областта на ранносредновековната история и материалната култура на Европа и Близкия изток. Неговите трудове се отличават със специфично научен хаQ_актер и досега не са превеждани на български език.
И. Вернер е роден в Берлин на 23. XII. 1909 г. Научните му интереси се проявяват и определят много рано -още от университета. Това не остава незабелязано и след завърПJване на висПJето си образование в
1935 г. на него е предоставена добра възможност за специализация като
археолог и историк. В качеството си на стипендиант на Германския
археологически институт той посещава Сирия, Гърция, Турция,
Румъния, Югославия и България, където се запознава с паметниците на
културата от 1 хилядолетие на н. е. През 1936--1937 г. работи под
ръководството на д-р Ив. Велков и д-р Г. Берзу на разкопките на
Големаново кале при с. Садовец, Плевенски окръг, където осъществява
първите контакти с българските археолози.
_ Вложените усилия не отиват напразно. В съвсем кратък срок
И. Вернер изпъква като ерудиран познавач на културата на номадските
народи в епохата на тяхното придвижване и заселване в Европа.Това спомага да бъде назначен за асистент в университета във Франкфурт на Майн през 1937- 1939 г., а през 1942 г. е поканен в Райхския университет в Щрасбург, където поема катедра по пра- и протоистория. През 1946 г. работи в Мюнхенския университет, а от 1975 г. става директор на Института по пра- и протоистория, от следващата година (1976) е секретар-вицепрезидент на Отделението за философия и история при Баварската академия на науките. За своите научни приноси през 1942 г. е избран за член на Германския археологически институт, а в 1953 г. става член на Баварската академия на науките.
Творчеството на И. Вернер е твърде обемисто. Досега той е написал и обнародвал повече от 270 статии, студии и монографии. Първоначал ните му интереси са насочени към материалната култура и погребал ните обичаи на алеманите. Последователно се появяват неговите трудове за погребенията на алеманските вождове от Ителнайм (1943), Витиелинген (1950), задълбочените изследвания на алеманеки некро поли от Бюлах (1950) и Минделхайм (1953). Едновременно с това го занимават проблемите за лангобардите. След детайлни разработки на лангобардски фибули от Италия (1950) последва обобщителната работа залангобардите в Панония (1962) и проучванията върху произхода на баварите (1968). Не остават настрана от упорития изследовател и въпросите на славянските култури. Той се занимава специално с появата и разпространението на т. нар. лъчевидни (палчати) фибули от VI-VII в., които отдава на славянското население ("Славянски лъчевидн и фибули от VII в."- 1950 г., "Славянски бронзови фибули от Северна Гърция", "Ново към въпроса относно славянските лъчевидни фибули от Южноевропейските земи" - 1960 г.:. и др.).
През 70-те години в научните търсения на И. Вернер настъпва нов
етап. За това голяма роля изиграват многократните му посещения в
СССР, където той проучва основно богатите фондове на съветските
музеи и по-специално съкровищата на ленинградския Ермитаж.
Тесните му контакти със съветските учени и богатата съветска
археологическа литература придават на изследванията му още по
задълбочен характер и целенасоченост. След обнародването на редица
конкретни находки през 1974 г. той издава проучванията си върху
номадските колани при перси, византийци и лангобарди, което е синтез
на цялостните му наблюдения дотогава и същевременно начало на нови
издирвания в тази насока. _
Характерна черта в научната работа на И. Вернер е добросъвестното
отношение към веществените останки от миналото. При всички случаи
той си поставя за основна задача да извлече максимална научна
информация от тях, която след това да му пос ужи за изграждане на научни тези. Този единствено верен път тои следва неотклонно, независимо дали анализира отделни паметници, или обобшава данните
от по-обширни комплекси. "
В основата на представеното тук изследване стои случанно откр тото
през 1 91 2 г. богато съкровище при с. Малая Перешчепина в Украина. В
продължение на повече от седем десетилетия тази находка е
предизвиквала заслужения интерес на много учени. За съжаление досега
задоволителен отговор за нейния характер, произход и принадл жност
не е бил даван. Това се дължи на факта, че при намирането и не са
присъствували специалисти и не са проведени на място научни
разкопки, в резултат на което много важни подробности са били
загубени за науката.
Заслугата на автора се състои в постановката му, че е налице не
обикновено съкровище, а останки от погребение на виден представител
на аристократичната върхушка на номадски народ, обитавал южнору
ските степи през VII в. Много задълбоченият, понякога дори педантичен
анализ на всеки отделен предмет оnределя мястото и ролята му както в
действителния, така и в задгробния живот на погребания вожд.
Но й. Вернер не се , задоволява само с това и не спира дотук.
Внимателното проучване стила на художествените предмети, както и
технологическият анализ посочиха времето на изработката, произхода
на всеки отделен предмет и, което е особено важно, точното време на
тяхното заравяне в земята-средата на VII в. Сега на "помош идва историческата интерпретация, която довежда до наи-верния из
вод - единственият владетел, починал по това време, на когото би могло да се устрои такова пищно погребение, е ханът на Велика България Кубрат. Наличието на два масивни златни nръстена-печата, върху които има монограми, потвърждават този извод. На единия епредадено името на хана, а на другия -това име е придружено от титлата патриций , с която Кубрат е бил удостоен по най-тържествен начин от византийския император.
Заключенията на Й. Вернер са от голямо значение, тъй като разлистват една малко позната страница от ранната българска история. Това авторът е постигнал чрез изясняването на факти от различно естество и чрез съпоставянето им с конкретната историческа обстанов ка. В изследването са съчетани специфичните археологически методи с историческото осмисляне на получената инфор_мация.
Не е без зна чение да се посочи, че И. Вернер продължава издирванията си в тази област. Неотдавна той завърши ново значително изследване на друго съкровище, намерено в околностите на с. Врап (Албания). Прилагайки същата методика на научна обработка, той доказа, че това е част от голямото съкровище на аварския хаган в Панония, което е било обсебено и пренесено на юг от прабългарите на хан Кубер, като по-късно е било заровено в земята при неизвестни обстоятелства. Резултатите от това проучване бяха докладвани от а втора на симпозиум в Мюнхен и бяха отпечатани като отделна книга
във Виена.
Й. Вернер поддържа тесни връзки с българск ата а рхеологическа на ука. Понастоящем той е ръководител на голям колектив, който подгот вя издаването на материалите от проведените през 1936--1937 г. ра зкопки край с. Садовец. Вернер нееднократно гостува в България и се запознава с нейните исторически паметници, които заемат все по широко място в научното му творчество. Всичко това бе оценено високо от на учната общественост и през 1984 г. той заслужено бе избран за чуждест ранен член на Българската академия на науките.
Димитър Овчаров